Водопад Рилска Скакавица, връх Кабул и Седемте рилски езера

Рилска Скакавица

Рилска Скакавица е един от няколкото водопада в България, които носят името Скакавица и както може би се досещате се намира в Рила планина. Може дори да се похвали, че е най-високия водопад в Рила със своята височина от 70 метра. През лятото водопадът е пълноводен, а през зимата замръзва и се използва за ледено катерене. Имайте предвид, че през зимата района над водопада е лавиноопасен.

Рилска Скакавица е лесно достъпен от Паничище или местността Зелени Преслап. Тъй като маршрута е къс препоръчвам да се използва максимално добре деня и да се удължи маршрута. Един от вариантите е минаване през връх Кабул и след това през рилските езера. В тази публикация ще опиша точно този маршрут:

Зелени Преслап – хижа Скакавица – водопад Рилска Скакавица – връх Кабул – рилските езера – хижа 7-те езера – лифт

Маршрутът е с обща дължина от около 21 км и почти 1300 метра денивелация. На мен ми отне през юли месец под 7 часа заедно с почивките, които бяха около 1 час общо като време. Имайте предвид, че съм в сравнително добра физическа форма и не отделям много време за снимки. Като настилка трасето не е технично, не мисля че има нужда от някакви специфични обувки, но това вече опира и до човек с какво е свикнал и с какво се чувства комфортно. Маршрутът на няколко места може да се промени и удължи, но в следващите редове ще го опиша по начина, по който преценихме с приятели да минем. Вода има само по хижите или поне аз не видях да има чешма някъде.

Зелени Преслап – Рилска Скакавица

Началната точка е местност Зелени Преслап, която се намира на 85-95 км от София, в зависимост по кой път се мине – магистралата през Дупница или през Бистрица и Железница. Може да се стартира и от хижа Пионерска / долната станция на лифта, разликата в разстоянието е 1-2 километра. За да стигнете до Зелени Преслап е нужно да се отбиете от главния път от Паничище за лифта, като имате няколко минути път по един разбит и тесен път. Не е нужно да сте с джип, но ако колата ви е по-ниска от обичайното, то това не е вашето място. Има място за паркиране и паркинга не се заплаща за разлика от този при лифта.

От Зелени Преслап се тръгва по червена маркировка като пътя е лек и често има табели. Пътят върви успоредно на река Скакавица. На около 2 километра ще видите разклонение на дясно за връх Кабул (синя маркировка) или направо за хижа и водопад Скакавица (червена маркировка). Продължаваме направо, за да видим водопада, а после ще се върнем до същото разклонение, за да почнем да катерим за Кабул. Та на около 2.5км от началото е хижа Скакавица, където може да се налее вода вътре в самата хижа. Има и хапване около обяд. След около още един километър се стига и до самия водопад.

Първоначално се излиза на по-открито място, от което можете да видите водопада отдалеч, но постепенно стигате до него и можете да го видите в цялата му прелест отблизо. Като времетраене този етап от паркинга до водопада ми отне 1 час.

Връх Кабул

Няма как да се продължи от водопада нататък (освен ако някой не може да го изкатери де). Поради тази причина се върнахме през х.Скакавица до „официалната“ пътека за врък Кабул. От тук пътеката става коренно по-различна. Вместо широк и сравнително лесен път, то вече става дума за по-тясна пътека със сериозно изкачване. От разклонението до самия връх има около 3.5 километра с около 650 метра денивелация (поне според моя Garmin часовник). С постепенното изкачване се откриват все повече гледки. В началото маркировката е отлична, но изведнъж като излезеш на по-открито няма маркировка. Или може би съм я пропуснал. Така или иначе винаги имам офлайн карта на телефона и се ориентирах на къде да поема. Минава се през малко хвойна, но не е нещо кой знае какво. Общо взето пътя за върха е както си го направиш. В тази публикация съм прикачил GPX файл по пътя, който минахме.

Самият връх иначе не е нещо впечатляващо. Една купчинка от камъняк. Около него обаче има хубави гледки в различни посоки. Заслужава си да се отделят няколко минутки за почивка. Имайте предвид, че вероятно ще е малко ветровито. Това е единственото място, на която си сложих лека ветровка над тениската. От изкачването и раниците се бяхме изпотили и вятъра не се чувстваше добре.

Пътят от разклона за връх Кабул до самия връх ни отне около 80 минути.

От връх Кабул общо взето има три маршрута – наобратно по същия, към хижа Отовица и Дупнишките села или към връх Отовица и седемте рилски езера. Ние бяхме решили да направим един кръг, така че поехме по последния вариант.

Отовица и седемте рилски езера

Няма ясно изразена пътека или табели, които да следвате в посока връх Отовица и рилсикте езера (или поне в началото като тръгнете от Кабул), но като цяло е трудно да не се ориентирате. Заради това е хубаво и винаги да имате инсталирани офлайн карти на телефона си. Ако не желаете да катерите връх Отовица, можете да минете в подножието му и директно да излезете на езеро Окото и след това Бъбрека. Ако желаете можете да се отклоните малко, за да видите и езеро Сълзата. Ние си спестихме това опционално изкачване до Отовица. Решихме да ходим да хапнем, тъй като вече бяхме малко гладни и заради това отидохме до хижа 7-те езера покрай Близнака и Трилистника. Пътя до там вече е от така да се каже по-популярните и уикенда би трябвало да има много хора. Докато по път за Кабул видяхме само двама човека.

В хижата имахме избор от два вида супа, както и омлет или паниран кашкавал. Общо взето стандартните предложения. Предлагат се и разни вафли и други захарни изделия, но не съм им обръщал внимание.

Окоро 5км е този участък. Взехме го за около 80 минути.

Седемте рилски езера – Паничище / Зелени Преслап

Имахме идея да направим още едно изкачване до връх Харамията, но преценихме да го оставим за друг път и решихме да се прибираме към колата. Тръгнахме към хижа Рилски езера и лифта по основната пътека. От тук имате възможност да си вземете лифта или да слезете пеша. Ние решихме да не ползваме лифта и общо взето се движехме под него. То скоростта му е толкова бавна, а и заедно с честите му спирания за малко… нямаше голяма разлика между времето ни пеша и това на лифта. До долната станция на лифта се намира паркинга на х. Пионерска, а ние трябваше да повървим още малко, за да си стигнем до колата на Зелени Преслап.

Около 100 минути ни отне този участък. Разстоянието е около 7км, но е предимно спускане.