На маратон в Истанбул през 2020

Продължителност: 4 дни

Локация: Истанбул, Турция

Какво е маратон

Маратонът представлява състезание по бягане с дистанция точно 42.195 км. Традиционно се провежда на шосе / в градски условия, но има такива и в планински райони. Обикновено маратоните се провежда пролет или есен, за да няма големи горещини. Комбинация от 42 км бягане в градска бетонна джунгла и температури през август например предразполагат за неприятно изживяване. Но нека продължим конкретно за едно събитие.

Маратон Истанбул

Състезанието традиционно се провежда през ноември месец. Стартът е на Босфорския мост (15 July Martyrs Bridge) в азиатската част на Истанбул, в близост до дворец Бейлербей. Финалът на маратона е в европейската част на Истанбул до Синята джамия и бившата църква, а сега джамия Света София. Поради тази причина състезанието се води и междуконтинентално – стартира се в Азия и се финишира в Европа.

Аз съм имал удоволствието да участвам два пъти. През 2015-та година в зората на бегаческото ми развитие, както и сега, през 2020 година. Поради тази причина мога да направя много добра съпоставка между различните издания. А разлики имаше и това бе съвсем очаквано.

Маратон по време на пандемия

2020 е различна година. Това важи за всяка година разбира се, но 2020 няма да се помни с много добро заради последствията от пандемията коронавирус. Поради множеството ограничения повечето маратони по света бяха отменени, особено по-големите и престижни състезания. Един от малкото неотменени маратони бе този в Истанбул, макар и в по-променен вид. Освен основната дистанция от 42км, истанбулския маратон предлага и още една дистанция – 15км. Тя е с много повече участници, защото дистанцията е по възможностите на много по-голям кръг от хора. Традиционно на състезания от този тип има по две или три дистанции. Най-дълга от 42км, където има най-малко участници, защото представлява най-голямо предизвикателство, както и по-къси и достъпни, които придават масовост на събитието. Тази година обаче организаторите на истанбулския маратон бяха решили да премахнат дистанцията от 15км и да остане само тази от 42км. По този начин ще има много по-малко участници, както и нужда от много по-малко хора, които се грижат за провеждането на състезанието. За сравнение през 2019 година са участвали около 36,000 хора (по думи на организатори), докато през 2020 завършихме малко над 2000 маратонци. Организаторите бяха поставили лимит от максимум 4000 участници, но нямаше толкова желаещи за регистрация.

Трасето на състезанието също беше променено малко, за да се избегне максимално струпването на много хора. Стартът и финалът бяха на един булевард до един огромен паркинг в Yenikapi. Организаторите се бяха постарали много добре откъм осигуряване на максимална безопастност за всеки участник. Нямаше традиционен масов старт, а всички участници бяхме наредени в редици по трима човека, като всяка редица стартираше през няколко секунди. На земята бяха налепени големи жълти точки, които отбелязват къде трябва да застанеш. Прикачам снимка и от старта, можете да ме видите с червената тениска. Докато стартираш носенето на маска е задължително. Махаш я след старта и като финишираш веднага ти дават нова, която е нужно да носиш. Дезинфектанти също има на много места. Като цяло Турция или поне Истанбул са много дисциплинирани относно COVID-19 ситуацията. Носенето на маски е задължително и навън, а навсякъде има дезинфектанти. Освен във всеки магазин, ресторант, хотел, музей и т.н. има и във влакчетата на метрото например. За сравнения маратонът в София бе месец по-рано. Там си беше масов старт без никакви особени мерки.

Сравнение между 2015 и 2020

Маратонската дистанция е дълга и поради тази причина освен физическата подготовка, голямо значение има и психиката. Обикновено има трудни моменти по време на състезанието, при които на човек му се иска да се откаже. Много е лесно просто да спре. Ако не го направи обаче, след това ще е много удовлетворен. През 2020-та успях да завърша маратона в Истанбул, но изживяването нямаше нищо общо с това през 2015 или други маратони в чужбина, на които съм участвал. Няма хора, няма публика, няма кой да ти пляска, няма я тази масовост и приповдигнато настроение. Това действа демотивиращо, особено с комбинацията от силни ветрове и баири, които ги има на няколко места по трасето. Но това е положението. Да не би при футболистите да е по различно като играят на стадиони без публика? Състезанието не е задължително и всеки си преценява дали да участва или не. Дали иска събитието да е в пълния му блясък и предпочита да изчака или иска да участва независимо от условията. Аз реших да участвам и не съжалявам. Най-малкото успях да комбинирам състезанието с няколко дена в Истанбул. А Истанбул винаги е добра идея. Намира се близо до България и има какво да се види, какво да се яде, а и цените не са високи. Още повече, че към момента Турция не изискван PCR тест, за да влезеш в държавата.