Източен Тимор - четвъртата най-нова държава

Нова държава?

Често ме питат в колко държави съм бил и колко са общо по света. Точен отговор на този въпрос няма. Някои територии се водят за държави, други не. Критериите не са ясни. Например често може да се срещнат в списък с държави Косово, Хонконг, Гренландия или Гуам. Според други източници обаче това са си територии съответно към Сърбия, Китай, Дания, САЩ. В едни списъци Аруба, Кюрасао и Бонер са отделни държави, а в друг списък това е една държава – Холандски Антили. Друг проблем с броенето на държавите е тяхното обединение и разцепление. Ето например, като съм бил още през 80-те в ГДР и ФРГ, да броя ли, че съм бил в две отделни държави или в една държава Германия? Докато обединенията са редки напоследък, то на няколко години се случва някое отцепничество. Четвъртата най-нова държава в света е Източен Тимор или както я наричат местните Тимор-Лесте, в превод “Източен-Източен”.

Тази малка държава се намира в югоизточната част на индонезийския архипелаг, в източната част на остров Тимор. Това е толкова далечна точка на Азия, че полетът до Австралия е по-малко от един час.

Източен Тимор

Малко енциклопедични данни. Територията на Източен Тимор е била португалска колония до 1976 години, когато получава своята независимост след дългогодишни партизански битки. Тъй като партизанските движения са били комунистически настроени, великите сили начело с Австралия и Великобритания, за да предотвратят появата на нова комунистическа държава в разгара на студената война, при това в тази част на света, “дават” Източен Тимор на Индонезия. Така това става 27-та провинция в Индонезия, населението в която е изцяло християнско в най-голямата мюсюлманска държава. Комунистическото партизанското движение не умира и продължава битките. За 23 години борба срещу Индонезия, тази държавица с население 1.2 милиона жители дава 110 хиляди жертви. Независимостта е официално обявена през 2002 година и познайте какво се е случило с комунягите-партизани? Точна така, станали са управляваща върхушка, която прибира всички печалби от добива на петрол, а цялото население мизерства, като Източен Тимор е една от най-бедните държави в света с едва 38% от населението имащи електричество. На 148 място (от 196) по БВП на глава от населението.

Забележителности

Първата ми точка в Източен Тимор бе статуята на Христос, която се намира на един хълм извън Дили. Това е втората по височина статуя на Христос в света след тази в Рио. Висока е 27 метра, докато в Рио е 30 метра. Статуята е подарък от правителството на Индонезия към населението на Тимор, един вид да не се отцепват, защото мюсюлманската държава Индонезия зачита християнската религия и няма от какво да се опасяват в това отношение. Статуята има много лошо разположение за снимки, защото хълмът всъщност е извит нос и няма никаква видимост към нея, докато не се стигне върха и съответно подножието на статуята. От подножието обаче се губи представата за размера на статуята – като се направи снимка, статуята изглежда с човешки ръст. Пътят до статуята е доста приятен, около 9 км по крайбрежието като се минава през няколко плажа. Изглеждат приятно на пръв поглед, но ширината на пясъчната ивица е буквално 2-3 метра. Мизерията е потресаваща. По пътя влезнах в около пет магазинчета в опит да си купя минерална вода, защото вече бях пред обезводняване. Бутилката струва 0,50 долара, аз не съобразих и най-дребната ми банкнота беше 10 долара. В нито един от тези магазини никой нямаше да върне ресто от 10 долара. Вече се бях отчаял, когато в един от магазините продавачът извади смачкана банкнота от 5 долара и дребни.

Туризъм

Източен Тимор рядко се посещава от туристи, повечето бели са хуманитарни работници, предимно австралийци. Но въпреки това не ме гледаха като извънземно, както ми се е случвало на други места по света. Местното население в голямата си част е чернокожо, но не са африкански, а с азиатски черти. Останалата част приличат на индонезийци и малайци. Мъжете са доста симпатични с широки бели усмивки. Жените изглеждат доста семпло и неугледно бих казал, като рядко се виждаше симпатична.

Наближавайки хълма подминах скритата в храстите стълба, като в един момент видях един да се катери по една пътека, та аз след него. Излезнах на една междинна площадка и от там още стълби. Въпреки добрата си физическа форма в бягането и катереното, бая се озорих. Оказа се, че стълбите към статуята са предпочитано място за елита на столицата да си правят кросчето. Веднага се забеляза скъпата и маркова екипировка по катерещите се. Статуята е величествена, но от изработката и дизайна има какво да се желае. На слизане установих, че стълбите представляват реплика на Виа Долороса, само че аз вече я минавах в обратен ред. В скалите на хълма бяха издълбани улеи, в които имаше барелеф на съответната спирка с кратко описание на случилото се. Доста интересно и оригинално.

Отивайки към хълма забелязах, че от време на време минава шарено малко микробусче с изписано число 12. Веднага си направих извода, че това е маршрутка и на връщане се възползвах. Билетчето е 25 цента и опитът на приятеля на шофьора да ми вземе 4 долара не успя. Дънеше на макс някакъв черен рап, маршрутката се тресеше повече от басовете, отколкото от движението. Всички обаче бяха ок с това.

Като цяло в Източен Тимор няма нищо, дори за плаж не става. Уж имало някакво място за дайвинг, но то е по-скоро да се каже, че има нещо. Каквото може да се види го има в столицата Дили. Който е бил в Черна Африка, знае как изглеждат там столиците. Абсолютно същото е. Има екзотичен пазар с всички видове плодове за стотинки, някакво старание от страна на властите за градинка/паркче, което на нищо не прилича и задължителните огромни паметници, подсказващи за революционно-комунистическото минало на държавата. Грамаден паметник на младежта – баща държи загиналия си син на ръце, огромен паметник на революционер-партизани, паметник на Дева Мария. Градският часовник беше най-милата картинка. Дарение от Южна Корея, няма такава изродщина.

Петрол

Както вече споменах, по нищо не личи, че държавата изнася петрол. По данни но МВФ това е най-зависимата от износ на петрол държава или с други думи те не могат да разчитат на нищо друго като доход освен петрола и при това, целият този доход уж отива в държавен фонд, ама от този фонд вече не се знае къде отива, при всички случаи нищо не отива при населението. В Източен Тимор се произвежда единствено канела и кафе. Благодарение на компанията Starbucks, цялото реколта кафе успява да се реализира, но тя е всичко на всичко под 1% от световната продукция. Интересното е, че няма Starbucks в Източен Тимор, но има друга международна кафе верига Gloria Jeans, в която може да се опита кафето. Опитах го, много е хубаво.

Храна

Хубава храна също няма в Източен Тимор. Има разни ресторантчета, като към хотела ми имаше уж хубав ресторант. Сервитьорката ми беше готина, като я помолих да ми казва какво не е хубаво. Бръчкаше нос на почти всичко. С триста зора избрах някаква полуиндонезийска – полутиморска храна. Вкусна беше, но вече не си я спомням.

Заключение

Най-големия кошмар за туриста – няма картички и магнити. Изобщо никакви сувенири. Слава богу на летището имаше един вид магнити по 5 долара парчето и някакви ключодържатели. По улиците обаче е пълно с народ, като се вгледа човек, забелязва че всъщност това са младежи, които правят кросчета в съчетание с бой със сянка. Много забавно. Действително както казват, всичко живо се занимава с бойни изкуства. Тъй наречените задръстеняци бяха окупирали специални масички в градския парк, вероятно има интернет мрежа, отворили лаптопи и натрупали купчина учебници до тях. Сладки бяха. Престоят ми в Дили беше точна два дни. Абсолютно предостатъчно за държава в която няма нищо и столица с една забележителност. Мога да кажа, че държавата е доста различна. Градовете в Югоизточна Азия са огромни мегаполиси, като дори в бедните държави има доста модерни и високо технологични части. В Източен Тимор се чувствах като в Африка.

Най-големият куриоз се случи една седмица след визитата ми в Източен Тимор. Оказа се, че Николай Бареков е направил официално посещение в качеството си на евродепутат и наблюдател на парламентарните избори в Източен Тимор, като е окачествил посещението си “историческо”. Сега съм в ролята да доказвам, че нямам сестра и моето пътуване до Дили няма общо с Барека. Но нищо на никого няма да доказвам, а отмятам поредната посетена от мен държава.